Описание Порцеланът дишава в млечен шепот, притискайки кобалтови жилки, които картирайки забравени приливи. Където минималистичните скандинавски форми срещат свободното сърце на ориенталното чернило, разкрива се безгласен сонет...
Бял порцелан, в който са вписани червени реки – не рисувани, а от втечнен шаркен шелк, замръзнал по средата на каскада. Всяка червена ивица пулсира с древното сърцебиене на пещта, където бели равнини се срещат с цинобърни стихи...